|
В юдаизма обрязването е символ (печат) на завета между Йехова и Авраам. Бог заповядва на Авраам да обреже себе си и потомците си от мъжки пол - Исмаил(праотецът на арабите)и Исаак(праотецът на евреите)като символ на сключения завет. По-късно, по времето на Мойсей и след даването на Закона, обрязването става задължение за всеки евреин - белег, който да отличава евреите като народ. Обрязването се извършва на осмия ден след раждането на момчето. След идването на Христос, Спасителят, идва и Новият завет на човеците с Бога, където се казва, че не обрязването на плътта, а обрязването на сърцето ще получи похвала от Бога (Римл. 2:28). Самият Христос говори често за това в Евангелията - за чистотата отвътре, която е по-важна от видимата чистота (Матей 7 :21). Поради това християните не считат за необходимо обрязването на плътта при мъжете, а с Божията благодат се стремят към очистване на сърцето.
Въпреки че не е упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал и се извършва когато момчето порасне достатъчно и се нарича сюнет.
Значение в християнството [редактиране]
В някои форми на християнството (Коптско християнство и Етиопско православие) обрязването също се е прилагало на осмия ден след раждането. 40 % от католиците по света са обрязани.[източник?] Факт е, че мнозина, назоваващи себе си като християни, не познават писанията на Стария и Новия Завети и поради това често настъпват обърквания в стремежа си да спазят буквата (Закона).
Процесът на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени /без упойка!/, което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с желанието на вече порасналото дете. Според много организации за защита правата на детето, родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка.
или наречено още FGM ( Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахваме на външните женски полови органи. Може да се свърже с религиозни, културни или други причини.
Категоризация според Световната Здравна Организация [редактиране]
Съществуват три вида женско обрязване:Вид 1: модифицирана суна(sunna = от арабски. “традиция”):Частично или цялостно премахване на клитора и заобикалящите го тъкани. Вид 2: Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор; Вид 3:Инфибулация/”фараонско” обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв. 
Все още се дебатира дали има здравна полза от обрязването. Много изследвания съпоставят ползите от обрязването с вредите и рисковете, които то крие, стигайки до различни заключения.
Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. Други, по-рядко срещани дълготрайни усложнения, са уринарни фистули, обриви по главичката, некрозия на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза.
При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т. нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.
Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните компликации, породени от обрязване — от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.
Кожата около пениса би могла да се сравни по структура и функция с тази на клепачите на очите и по чувствителност с тази на устните.
Интерсексуалност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези. Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола. Понятията хермафродит и псевдо-хермафродит са остарели и често се приемат като обидни.
Статистиката на Фаусто-Стърлинг (2000 г.) сочи че около 1% от живородените деца показват някаква форма на полова двойнственост, а при 0,1%-0,2% се налага специално медицинско внимание и евентуална хирургическа намеса с цел прикриване на вторичния пол. Според източници като Леонард Сакс (2002 г.), обаче, процентите са едва 0,018 от всички живородени.
В развитието на плода важна роля играе т.нар. SRY ген, който кара ембрионалните гонади да се превърнат в тестиси. Липсата на този ген позволява гонадите погрешно да се трансформират в яйчници. Впоследствие развитието на определени вътрешни и външни репродуктивни органи се определя от хормона, произвеждан от гонадите (вече трансформирани в тестиси или яйчници). Няколко седмици след зачатието, у плода се формират женски гениталии, които в зависимост от развитието на гонадите, или се преобразуват в мъжки, или си остават женски. За да започне преобразуването на първоначално женските гениталии в мъжки, е необходимо гонадите да се развият като тестиси, тестисите да започнат да произвеждат тестостерон и клетките да реагират правилно на тестостерона. Тогава вече формираните урогенитални гънки набъбват, срастват се и образуват скротума, а все още неоформения клитор нараства значително, за да се превърне в пенис.
Поради сложния и променлив процес, възможно е да се роди дете с типично женска полова анатомия и женствена външност, но с твърде голям клитор; или с типично мъжка анатомия и външност, но с необичайно малък пенис, с отвор в основата. Възможни са и всякакви междинни вариации между тези два варианта - например съвсем неразвит пенис, с ясно изразен отвор и празен скротум, или твърде голям клитор и частично срастнати срамни устни.
Редица причини могат да доведат до интерсексуалност. Някои от тях са на хромозомно ниво. Макар в общия случай хората да имат XY (при мъжете) и XX (при жените) хромозоми, това съвсем не са единствените възможни комбинации. Доста често се наблюдават и комбинациите XO, XXX, XXY, XYY, XO/XY, XX у мъже, XY у жени и пр. В някои случаи половите хромозоми са над четири в комбинация.
Метросексуалност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Метросексуалност (стил Метро) е обществен феномен, стил на живот, който се разпространява сред младите мъже под влияние на съвременната масова култура.
Определена роля за такъв стил на живот играе концентрирането на вниманието върху собствения външен вид, модата, използването на козметика, търсене на атрактивност и индивидуално излъчване. Тези качества обикновено се свързват с женствеността или с външните прояви на явните гейове, но метросексулността не е сексуална ориентация.
Метросексуалните мъже ценят и проявяват такива качества, като чувствителност, деликатност и склонност към емпатия. Те отделят специално внимание на изкуството и хуманитарните науки, а спортната им активност няма за цел постигането на голяма мускулна маса, а е средство за поддържане на кондиция.
Терминът метросексуалност е използван за първи път от фейлетониста Марк Симпсън, като описание на мъжа, обитаващ големия град, консуматор на продуктите на известните козметични фирми и на дизайнерите на облекла. В съвременното разбиране за метросексуален мъж, това е мъжът, който използва само маркова козметика и парфюми, често се възползва от услугите на маникюрист, често обезкосмява цялото си тяло.
Пример за метросексуален мъж са редица известни личности: футболистът Дейвид Бекъм, актьорите Том Круз, Брад Пит и много други.
Гей е синоним на хомосексуален. Думата идва от английски език
Етимология [редактиране]
Коренът на думата е свързан със старофренското (или по-точно провансалското) gai: "весел", "който доставя радост" (както в "gai saber", "веселата наука", която според средновековните френски поети е науката за Любовта), което преминава в английския език под формата gay. През XVIII век, тази дума започва да се използва в английския език със значение на "разпуснат", "който пренебрегва утвърдените норми".
През XIX век значението на думата придобива по-негативно значение, като започва да се употребява в смисъл на "похотлив", "развратен". Ето защо в този период в Англия се употребяват изрази като gay woman, със значение на "весела жена", т.е. проститутка, и gay house (буквално преведено "весела къща"), със значение на публичен дом. В този период думата все още не е съдържала значение на хомосексуален. Но гей не могат да се нарекат хора, които се познават от детските си години и в това отношение са стари приятели[ неясно? ]. В този случай нещата присъщи по принцип за женският пол стават достъпни и за мъжкия .Но изключение прави така наречената мъжка целувка или страстна целувка[ неясно? ]. Значението на хомосексуален се заражда в разговорния английски език в САЩ, като от 1920 г. в американската субкултура започва да се среща употребата на думата гей със значение на хомосексуален (отнесено единствено за мъже, като се запазва насмешната асоциацията с израза gay woman).
През 30-те години терминът гей се разбира от мнозинството от американците със значението хомосексуален: това става ясно от филма от 1938 година, „Bringing Up Baby“, в който актьорът Кари Грант бива хванат, поради комично недоразумение, облечен в женски дрехи. Запитан защо се е облякъл по този начин, той отговаря с раздразнение: „Because I just went gay all of a sudden“ ("Защото току що, съвсем ненадейно, станах гей!".
Големият "скок" в употребата на тази дума настъпва обаче едва през 1969 г. със зараждането в САЩ на едно ново движение за освобождение на хомосексуалните. Дейците в това движение отхвърлят предишните термини като хомосексуален и най-вече терминът хомофилия. Хомосексуалната общност не желае вече да бъде определяна с термини, използвани от хетеросексуалните хора, които в повечето случаи са обидни, и решава да се самоопредели (както вече са били направили чернокожите, които отхвърлят думата негър, избирайки на нейно място черен или чернокож), използвайки термин от собствения си жаргон, т.е. избира да се самоопредели като гей. Заражда се Gay Liberation Front (GLF), съкратено на Gay lib.
По американски образец, терминът гей се разпространява във всички страни, където съществува движение за освобожнение на хомосексуалните.
От първоначалното си значение на "горда и борческа хомосексуална личност" (в контраст с "хомосексуалния" от миналото), в наши дни гей се употребява единствено с цел да обозначи хомосексуалната личност просто като такава, без да се вземат предвид каквито и да е политически идеи.
Жена гей" или "жена лесбийка"? [редактиране]
В България е прието гей да се наричат предимно хомосексуалните мъже. В световен мащаб гей се употребява и за хомосексуалните жени (лесбийки) и се отнася за цялото гей общество. Не се прави разлика между половете и често може да се чуе една жена да казва както, че е лесбийка, така и че е гей.
Сексуалност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Човешката сексуалност е сложно понятие свързано с областите на анатомията, физиологията, психологията, социологията, философията и изкуството. В научен, биологичен смисъл, сексуалността обозначава репродуктивната, размножителна функция и способност на отделния индивид. Различни фактори обуславят сексуалността: физическото и психологическо развитие на индивида, поведението, начина на мислене (манталитет), социалните норми и наложените от семейството и обществото представи за добро, правилно и красиво като духовни или религиозни. Човешката сексуалност се явява един от съществените фактори за оразличаване на човека от останалите видове и представители на животинското царство, при които в повечето случаи сексуалността се ограничава до размножаването.
В по-тесен смисъл човешката сексуалност представлява характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот. Психологията разглежда сексуалността като полова структура на личността, т.е. факторът предопределящ половата ориентация на всеки човек. Тази полова структура се определя от два основни типа фактори — биологични (генетични, хормонални и мозъчни) и психологични (вярвания, нагласи, самосъзнание, емоции).Продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други.
Възпроизвеждането е една от биологичните функции на сексуалността, но съвсем не единствената. Човешката физиология прави сексуалността възможна, но тя не може да предскаже сексуалното поведение по никакъв начин.
Сексуалността е главен обект на изследване на науката сексология.
Компоненти на сексуалността [редактиране]
Сексуалността има четири компонента:
Биологичният пол се определя от хромозомите (XX и XY), които създават мъжете и жените, и от хормоните, подпомагащи тялото да развие вторичните полови белези.[1]
Освен влиянието на социалното обуславяне, има данни, че момчетата и момичетата по принцип са склонни да предпочитат различни типове дейности още от ранно детство,макар че тези желания са силно повлияни от средата и наличните ролеви модели.[2]
Психологически аспекти [редактиране]
Сексуалността може да бъде повлияна от хормонални промени в развитието на ембриона по време на бременността. До голяма степен тя е зависима и от генетично предразположение. Някои учени твърдят[кой го твърди?], че сексуалността се влияе от личностния опит в ранна възраст, което води до установяването на дадени предпочитания. Трето становище защитава и биологичните и психологичните фактори, като равносилни при оформянето ѝ.
Човешката сексуалност може да бъде осмислена и като част от социалния живот на хората, обусловена от косвени поведенчески модели и статукво. От тук следва, че сексуалността може да оказва влияние на обществените норми, докато от друг астрана обществото може да оказва влияние на начина, по който сексуалността се изразява. С популяризирането на мас медиите и техните продукти, като филмите и рекламите, сексуалността добива все по-голямо влияние в оформянето на средата, в която живеем. Някои хора днес я разглеждат като рафинирана и комерсиализирана жертва и проводник на стереотипни модели на мислене.
Половата идентичност, като един от четирите компонента на сексуалността, може да бъде повлияна от социалната среда. Различните социални среди могат да имат различни специфични атрибути асоциирани с даден пол — от предмети (определен вид дрехи), през символно-асоциативни аспекти на комуникативната среда (определени цветове), до цели поведенчески модели. Типичен пример в западната култура са образите на момченцето със сини панталонки, бяла блузка и играещо си с играчка-камионче и момиченцето, облечено в розова рокличка и играещо си с кукла.
Така при раждането на дете с пенис и тестиси то бива определено като дете от мъжки пол. В акта си за раждане и в болничните регистри това дете се вписва като момче. Това води до установяването на трайно взаимодействие между детето и заобикалящата го социална среда, която изисква от него да носи мъжко име, мъжки дрехи и пр. Така социума налага полова роля на индивида и го учи на принципите на взаимодействие между половете. Поведението на социума, телостроежа и мозъчните структури обуславят съзнанието за полова принадлежност и полова роля у детето, която се реализира почти изключително в познавателен план. В това се изразява влиянието на социума. С настъпването на пубертета идва ред на физиологичното (хормонално) влияние и появата на еротизма.
Културни и психиатрични аспекти [редактиране]
Сексуалното поведение на хората често пъти е повлияно, ако не и определено от нормите на културата в която индивида се развива. Пример за подобна норма е забраната за сексуално общуване преди брака или забраната за анално сношение от страна на религията, към която индивида се придържа. Сексуален достъп до всички хора не е познат в нито една култура. Във всички общества съществуват ограничения на базата на възрастта, съгласието, семейните отношения и законите. Някакви форми на забрана на кръвосмешението съществуват винаги, но определянето на партньорите бива различно. Хетеросексуалността е преобладаваща форма на сексуално поведение във всички култури и мастурбацията и хомосексуалността никъде не се третират като равностойни на коитуса.[3] Нежелаещите да се придържат към нормите често създавад суб-култури, в условията на които често пъти развиват фетиши или дори парафилии.
|
секс и анатомия
